Създаването на викторианската полиция
Полицаите с присъщите си униформи и шапки са един от знаците на викторианската ера, закрепени вечно в попкултурата. Нарастването на професионалните полицейски сили в средата на 19 век обаче е потрес за обществената система. Те трансформират обществото, основават нова професионална класа и провокират диспути за неприкосновеността на персоналния живот, които към момента бушуват в модерна Англия.
Първата професионална полиция в Обединеното кралство, финансирана от локално данъчно облагане, е основана в Глазгоу през 1800 година Тази полицията поема повече отговорности от актуалната – в това число гасене на пожари – и обслужва града чак до 1975 година През 1822 година е основано ирландското полицейско ръководство, което става Кралско ирландско полицейско ръководство през 1867 година
Първите професионални служители на реда в Англия, известни като „ Peelers “ или „ Bobbies “, се появяват в Лондон през 1829 година по проект на Робърт Пийл (от чието име произлизат прякорите им), тогавашният министър на вътрешните работи, откакто е признат Закона за полицията през същата година.
Това е началото на акция за възстановяване на обществения ред и правоприлагане. Реформата обаче е мудна, защото в началото има съмнение към полицията на всички равнища.
Полицаи в Глазгоу
До септември 1829 година първата столична полиция към този момент патрулира по улиците на Лондон. Има 17 отдела, в които работят по 4 инспектора и 144 служители на реда. Щабът на въоръжените сили е Скотланд Ярд, а той дава отговор пред министъра на вътрешните работи. „ Пийлърите “ носят дълги сини палта и подсилени високи шапки, които ги защищават от удари по главата, a също така могат да стъпят върху тях, с цел да погледнат зад дуварите на къщите. Единственото им оръжие е палка, но носят и дрънкало, с което да алармират за заплаха.
Въпреки възходящите равнища на престъпност, множеството окръзи резервират своя окръжен полицаи. Много хора са загрижени към концепцията за униформени сили и се опасяват, че една такава полицията може да бъде употребена за арестуване на съперници на държавното управление, прекъсване на митингите и заличаване на свободата на словото. Законът за общинските корпорации от 1835 година разрешава на препоръките на общините да провеждат полицейски сили, само че малко от тях тръпнат в очакване да упражнят това право. Към 1837 година единствено 93 от 171 региона са организирали полиция.
Законът за окръжната полиция от 1839 година разрешава на всеки от 54-те британски окръга да събере и оборудва платена мощ. Законът позволява да се назначават основни служители на реда за управление на полицията в техните региони, както и препоръчва квота от един служител на реда на 1000 души население. Това към момента не е наложително, само че се вижда развиването на първите чиновници на реда. Законът също по този начин предизвиква някои квартали небрежно да образуват свои лични полицейски сили, с цел да избегнат високите разноски по присъединяване в окръжните.
През 40-те години на 19 век към момента има огромно противоречие сред другите региони на страната във връзка с полицейската мощ. Към 1840 година единствено 108 от 171 региона имат полиция. След това, през 1842 година, е признат нов Закон за окръжните полицаи в отговор на политическите безредици, свързани с придвижването на чартистите. Назначените нови служители на реда са на ненапълно работно време, само че неприятно платени – от време на време даже неплатени – тъй че постовете притеглят хора без доста благоприятни условия, които не са подготвени да рискуват живота си, с цел да арестуват никого.
Голямото чартистко събиране през 1848 година Според Wikipedia: „ Чартисткото придвижване е придвижване за политически и обществени промени в Обединеното кралство към средата на 19 век. “
Към 1848 година към момента има 22 региона, които не разполагаха с полиция, а през 1850 година – единствено 36 окръга, които изобщо имат. През 1855 година в Англия и Уелс към момента има единствено 12 000 служители на реда макар обстоятелството, че полицейските сили в Лондон се оказват ефикасни за понижаване на престъпността и увеличение на разкриваемостта на закононарушенията.
Освен че се преглежда като предизвикателство за свободите, законодателството се ползва постепенно по няколко аргументи:
Някои считат, че новата полиция е средство за използване на новия Закон за бедните, който е мощно неодобряван от хората Смята се също, че полицията ще излезе прекомерно скъпо Липса на интерес на локално равнище и неприятно съдействие сред кварталите и окръзите Няма наредба за държавна ревизия, одит или регулация, което значи, че на доста региони просто не им се занимава